Андреас Малорис
(1955)
Тракторът беше Массей фергюсън, дизел, четиридесет и пет коня, тъмночервен на цвят като заклан В неделя петел. Минаваше сега по пътя от долната страна на кантората и ме оплиска с кръв. Предните колела се въртяха неуморно като изправени груби воденични камъни, но само мен ме опръска с кръвта, която изхвърляше, докато се движете, само моите прозорци бяха изцапани обилно с кръв.
БучейКи, тракторът вече наближаваше ъгъла. Движеше се тежко и бавно, по-бавно дори и от костенурка. Гледах го отвисоко, докато се друсах, и всичко около мен сякаш оживяваше. Тракторът се влачеше зад едно непокрито ремарке на две колела, поизгнило от дъждовете, чиито дървени части бяха с цвят на земя. Аз вече не седях на малката пейка на каруцата, нито до мен беше майка ми, както преди. Тя ме беше хванала за брата, за да не попадна между гумите, докато си стигнем у нас.
Наистина като че да беше същият трактор, който ни „издържате“, както беше свикнал да казва баща ми, когато си спомняше за него. Беше го продал заедно с ремаркето, но от време на бреме се сещаше за тази машина. Баща ми работеше на две места: през деня беше на държавна служба, парите от която не стигаха дори за обувки и фанели, а вечер ореше и сееше с трактора каменистите ниви, които другите отказбаха да обработват, без да се замислят даже. Това си беше тежко, почти смъртоносно, изпитание по стръмните склонове В тъмнината на нощта, да се издържаме. Така и стана онази вечер…
Онази вечер бремето беше хубаво и спокойно, но малко след като излезе баща ми, всичко се обърна надолу с главата. От север задуха бурен, дори свиреп, вятър, и започна да вие като звяр. Дребните дъждобни капки се превърнаха В ужасен проливен дъжд, който блъскаше по северната ни брата като с чукове. Природата се беше разгневила. Кой бе виновен? Не зная! Но същото нима не бе ставало и друг път? Нищо не се случи, но аз не затворих очи. Умът ми разиграваше една и съща сцена отново и отново.
картини на неописуемо зло! Баща ми беше много опитен 6 сферата на земеделската техника, но такава буря се избиваше вън, толкова гърмеше и святкаше, че… Мина осем, десет, дванайсет, един след полунощ, но познатият далечен шум на трактора не идваше да разбие окобите на напрегнатото чакане. И, когато най-накрая чух бученето на
машината, то нямате нищо общо с познатия ми топъл звук на мотора. Тракторът се давеше, задъхваше се, трудно се чуваше гласът му. Сякаш това бяха предсмъртните хрипове на някой умиращ. Сериозно се притесних за баща ми.
Няколко минути по-късно моторът на трактора угасна и баща ми стенейки отбори вратата, с опипване се приближи до леглото, без да запали лампата, и събуди майка ми. Нещо й прошепна и тя веднага, без да пророни и дума, го последва В двора. Там, навън, зад вратата, започна да разказва може би някаква ужасна история, защото веднага след това чух, нейния задавен крясък от ужас, който бе последван от един задавен и като че ли малко странен плач — нещо средно между страх и облекчение.
Нямаше нужда да подслушвам цялата история. Бях я виждал ВЪВ фантазията си много пъти, преди да се случи този кошмар. А после, след години, когато пораснах, го изжибябах всеки път, когато виждах по асфалта да се блачи червен трактор. И всеки път се случваше едно и също: когато машината наближаваше ъгъла и се подготвяше да завие, 6 моето съзнание отново и отново се разиграваше онзи кошмар.
Баща ми, държейки волана с лявата си ръка, си е вършел работата на нивата, както обикновено, когато дъждът се заизлибал като из бедро и синеещите се светкавици започнали злобно да раздират гръдта на нощта. Той винаги е взимал майсторски забоя почти над пропастта, като е бнимабал и за ралото. Затова и постоянно е гледал къде какво става, за да са равни браздите, поне доколкото е могъл на слабата светлина на задния фар.
Но поради умората, рефлексите му се забавили за части от секундата, не преценил добре отстоянието си от пропастта и тракторът рязко се наклонил надясно и застрашително надвиснал над бездната, сякаш нямало никаква надежда за спасение. В последния момент баща ми осъзнал ясно опасността и избил остро волана наляво, за да върне трактора 6 правилната посока.
При този рязък завой обаче, не могъл да запази равнобесие и паднал на гръб от седалката на откритата машина върху прясно преораната пръст. Тъкмо се поизправил и задното дясно колело го захванало и сдъвкало цялата му дясна страна — от брата до крака. Все пак той успял да стане, но приличал на онези окървавени петли, които колеха всяка неделя пред очите ми — бсичко било 6 кръв и гъста кал, една смъртоносна смес.
Фактът грижливо се премълчаваше и от баща ни, и от майка ни, защото не искаха да ни тревожат напразно. Но окървавената и разкъсана риза, хвърлена В коша с дрехите за пране, доказваше всичко. МаКар и да ни казваха, че едно сбиване е причината баща ни да лежи десет дни В болница и че десният му крак ще се оправи, той никога не се оправи. След няколко години майка ми си отиде завинаги от този свят и, тъй като нямаше кой да ме държи, никога повече не седнах на седалката нито на ремаркето, нито на трактора.
Тракторът се приближаваше към ъгъла и както си зяпах от прозореца, изведнъж видях как задната му дясна гума почервеня. кръвта, която се лееше след нея, оцапваше пешеходците и покриваше колите… Толкова кръв, а никой не я забелязваше. И нищо не се случваше…
Затворих прозореца и спуснах завесите. Напразно. кръвта покри стъклата, започна да се процежда през пердетата, да ме залива да прониК6а 6 мозъка ми. Дясната ми страна от брата до крака е окървавена, сякаш бях петел, заклан В неделя.
Пребод от еръцки: Борис ЖоеоВ